РЕЗЮМЕ

    Акромегалията е хронично състояние на повишена секреция на растежния хормон. Епидемиологичните характеристики на заболяването се оценяват по различни форми,както чрез анализиране на пациентите от един клиничен център,така и чрез създаването на детайлни регистри. Целта на настоящето проучване е описване на епидемиологичните характеристики на пациентите с акромегалия в България с помощта на националната база данни за акромегалия.
        В българската база данни се включиха всички шест ендокринологични центрове от медицинските университети в страната.Бяха въведени всички пациенти със запазена медицинска документация от 60 -те години до началото на 2010 год.

         Общият брой нанесени пациенти в националната база данни е 742. От тях 465 (62.66 %) са жени  спрямо 277 (37.33 %) мъже.Средната възраст на поставяне на диагноза е 43.68  ± 11.67 при жените и 43.40 ± 12.58 при мъжете. Наблюдава се пик на заболяваемостта през 80 -те години - 2.9случая/ милион/ година с тенденция за намаляване през последната декада- 1.78 случая/ милион/ година.Болестността бе оценена на 48.38 /милион жители.
    Българската база данни е достатъчно пълна,което позволява точното определяне на епидемиологичните характеристики на акромегалията в страната и сравнението им с регистрите на редица европейски държави. Бъдещи анализи на данни от базата биха посочили ефекта от прилаганата терапия, както и отражението върху смъртността при българските пациенти с акромегалия.

       УВОД

    Акромегалията е хронично състояние на повишена секреция на растежен хормон.По литературни данни,болестността се оценява на 40 - 69 случая на милион жители,а заболяемостта на 3 - 4 случая на милион за година(13). Освен информация за честотата на дадено заболяване в различни популации, епидемиологията играе роля за оценка на патофизиологичните механизми,както и на социалната значимост на заболяването в определена субпопулация.Изучаването на епидемиологичните характеристики се извършва
под различни форми - от анализиране на пациентите от един клиничен център до създаването на детайлни регистри, даващи официална информация, относно заболяемостта,,болестността,смъртността на дадено заболяване.Най-честият източник за честотата на акромегалията са данните от пациентите,посетили високо специализирани клинични центрове.Точността на такива данни зависи от това,до каква степен пациентите се обръщат към този център,както и от процента на преминалите пациенти,включени в проучването за анализ.Освен това,проблем може да създаде и определянето на точен географски район,тъй като не всички търсят медицинска помощ в района на
местоживеене.Като цяло,най-точни и пълни данни,се извличат от регистрите за ракови заболявания.Не винаги обаче има задължително изискване,за регистриране на доброкачествените тумори,което е причина за по-ниска от действителната честота.Голяма част от тези ограничения,могат да бъдат преодолени, със създаването на национални регистри или база данни за акромегалия.В последното десетилетие бяха публикувани данни от редица национални регистри: британски (15),финландски (18),испански (19),германски (20),шведски и датски (4).В България създаването на подобна база данни започна в края на 2008 година. Диагностицирането,лечението и проследяването на заболяването се осъществява в университетските болници на страната,поради което тези лечебни заведения обхващат всички пациенти с акромегалия.Целта на създаване на българската база данни е получаване на точни данни,относно епидемиологичните характеристики, придружаващите заболявания, методите за лечение и ефекта от приложената  терапия върху хода на заболяването. В настоящето изложение се представят първоначални данни  върху заболяваемостта, честотата, демографските характеристики на пациентите с акромегалия, включени в българската база данни.