Демографски данни

    Към края на 2009 год. в базата данни бяха въведени общо 742 пациента с акромегалия, като броят на подадените болни от всеки един клиничен център е посочено в табл. 1. Част от пациентите на центровете във Варна, „Александровска болница”,София,  Пловдив, Стара Загора и Плевен, съответно 20%, 32%, 37%, 66% и  50% са доуточнявани и проследявани в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев” (табл. 1). Жените са близо два пъти повече от мъжете: съответно 465 (62,66%) спрямо 277 (37,33%). За 3 жени не бе известна възрастта на поставяне на диагноза, тъй като е била пропусната да бъде вписана в медицинското досие. Средната възраст на поставяне на диагноза е 43,68±11,67 при жените и 43,40±12,58 при мъжете. Разпределението между половете по възраст е представено на фиг. 1

Фиг. 1  Пациенти с акромегалия - разпределение по пол и възраст към момента на диагностициране.
 

    Заболяемост и болестност

    Установи се заболяемост от 0,24 случая/милион/година за периода 1961-1970 год (население 8227866); 1,13 за периода 1971-1980 (население 8727771); 2,90 за периода 1981-1990 (население 8948649); 2,63 за периода 1991-2000 ( население 8354715,8) и 1,78 за периода 2001-2009 год (население 7723227,4) ( фиг. 2). От 1988 год.  започва въвеждането на ЕГН в история на заболяването. На база 477 пациетна с ЕГН, към края на 2009 година 362 бяха живи, съответно 115 починали. 4 от пациентите без известно ЕГН са били последно проследени 2008 год, поради което и те бяха причислени към живите. Така болестността за 2009 год бе оценена на 48,38 на милион жители.

 Фиг. 2   Заболяемост

     Етиология

 
    Най-честата причина за акромегалия е аденом на хипофизата. От общата група 663 пациенти имаха инструментални изследвания на хипоталамо-хипофизната област, основно чрез ядрено магнитен резонанс (ЯМР) и компютърна томография (КТ). При 334 от случаите е бил установен макро аденом, при 168 – микро аденом, при 11 – празно турско седло. От 25-те пациента при които не е визуализиран аденом, 1 пациент е с ектопична секреция на рилизинг хормон на РХ (GHRH). При 37 болни аденомът е диагностициран чрез рентгенография. При 88 от случаите не е отбелязан размерът на аденома. При останалите 79 пациенти не е провеждано образно изследване.