Събота 20 Апр 2019

Търсене в този сайт

Посетете ни във Фейсбук

Fasebook 

Многоезичен превод на сайта

Хостингът за проекта на този сайт е осигурен от СуперХостинг.БГ

Благодарим на СуперХостинг.БГ за подкрепата и спонсорство на уеб сайта ни! Асоциация Хипофиза

Препоръки за лечение на Акромегалията и Гигантизма - Проследяване на пациентите с Акромегалия и Гигантизъм

Рейтинг
УжаснаОтлична 
Share
 Проследяване на пациентите с акромегалия

Препоръчва се регулярено проследяване на хода и усложненията на заболяването (комбинирано хирургично и ендокринологично/хормонално проследяване). Наличието на единна система за класификация и стадиране на тумора (по отношение на размер и инвазивност), каквато е системата на Hardy и сътр., би подпомогнало подобно проследяване. 35

 Биохимични маркери

Биохимичният отговор на заболяването към медикаментозната терапия се измерва едновременно чрез нивата на растежния хормон и IGF-1 (с изключение на лечението с РАРХ, където е необходимо  измерване само на IGF-1) (силна препоръка). Измерването на нивото на растежния хормон в хода на орален глюкозотолерантен тест (ОГТТ, измерване на РХ и глюкозата на 0, 30, 60 и 120 минута след глюкозно натоварване) се предпочита  пред произволното базално ниво на растежния хормон и трябва да бъде извършено на 3-6 месец след хирургичната интервенция. Следователно, на контролните прегледи се проследяват IGF-1 и РХ, базално или в хода на ОГТТ (силна препоръка). ОГТТ не е надежден за  проследяването на терапевтичния отговор при пациенти на лечение със СА.92, 93

В отделните проучвания са използвани различни терапевтични крайни критерии за оценка на отговора спрямо лечението при пациенти с акромегалия и въз основа на това са предложени различни прагови стойности за нивата на растежния хормон и IGF-1. Биохимичната ремисия обикновено се дефинира като нормално ниво на IGF-1 за съответната възраст и пол и базално ниво на растежния хормон <1.0 ng/ml (при използване на високочувствителни методи). Праговата стойност за растежния хормон, използвана във всеки отделен медицински център, зависи от надеждността и чувствителността на използваните лабораторни методи.92 При използване на високочувствителни тестове за ремисия следва да се приеме ниво на растежния хормон в хода на ОГТТ <0.4 ng/ml. Ретроспективни проучвания, използващи радиоимунологични тестове (които вече не се използват в рутинната практика), показват, че базални стойности на растежния хормон <2.5 ng/ml са свързани с нормална продължителност на живота.11, 14, 78

Терапевтичният подход трябва да бъде базиран на индивидуална оценка на  биохимичните и клиничните данни. Ако нивата на IGF-1 и растежния хормон са повишени, е необходимо допълнително лечение; ако нивата на IGF-1 и растежния хормон са несъответстващи, оценката се прави въз основа на клиничната симптоматика.

 Ядрено-магнитен резонанс

Препоръчва се постоперативното образно изследване чрез ЯМР да бъде извършено на 3-4 месец след хирургичната интервенция, което служи и за основа за сравнение при всяко следващо проследяване. По подобен начин, пациентите на медикаментозно лечение също трябва да бъдат проследени с ЯМР 3-6 месеца след началото на терапията (слаба препоръка).

Последващият контролен ЯМР зависи от хода на заболяването. След хирургично „излекуване” на пациента ЯМР може и да не е необходим94 , но тъй като все още няма яснота по този въпрос, целесъобразна алтернатива е намаляване на честотата на ЯМР след 2-3 години на сигурен контрол на туморната маса. При пациенти на лечение със СА, ако е постигнат биохимичен контрол след 1 година (когато настъпва  и най-голяма редукция в размера на тумора95), ЯМР се извършва по клинична преценка. Ако не е постигната пълна биохимична ремисия след 1 година на лечение с СА, ЯМР трябва да бъде извършен 6 месеца по-късно, а след това веднъж годишно. При пациенти на лечение с РАРХ ЯМР трябва да бъде извършен 6 месеца след започване на лечението, след което веднъж годишно (поради потенциален риск от нарастване на тумора).

Съвсем нови данни показват връзка между нефрогенната системна фиброза и употребата на гадолиний-съдържащи контрастни вещества при извършването на ЯМР при определени клинични състояния. 96 Следователно е необходимо изследване на бъбречната функция преди използването на контрастен ЯМР.

 Хипофизна функция

След хирургична интервенция върху хипофизната жлеза при акромегалия е необходима оценка на възстановяването/запазването на хипофизната функция и активно търсене на надбъбречна недостатъчност или увреждане на неврохипофизата (възникващи при малък процент от пациентите след транссфеноидална аденомектомия)(силна препоръка).18 От друга страна, предоперативният хипопитуитаризъм може да отзвучи след интервенцията. Проследяването включва пълна оценка на всички хипофизни оси 3 месеца след операцията. Ако резултатите са нормални, няма нужда от повторно изследване на хипофизната функция . След лъчетерапия обаче, оценка по всички хипофизни оси се прави периодично, тъй като хипопитутаризъм може да се развие след 10 или повече години.69, 97 При пациенти на медикаментозно лечение хипофизната функция се изследва по клинични показания.

 Ехокардиография

При пациенти без подлежаща сърдечни заболявания се извършва ехокардиография в началото. При наличие на кардиомиопатия пациентът трябва да бъде насочен към кардиолог за прилагане на адекватно лечение.

 Сънна апнея

Обструктивната сънна апнея е съпътстващо заболяване при акромегалия и се среща при 25-60% от пациентите. Качеството на съня и сънните нарушения при пациенти с акромегалия изискват прецизна оценка и адекватно поведение.

 Колоноскопия

Колоноскопия трябва да бъде извършена поне веднъж в началото при всички пациенти с акромегалия. Пациентите с полипи на дебелото черво трябва да бъдат проследявани според международните препоръки за поведение при рак на дебелото черво (силна препоръка).98-100